Къркъ̀мските езера са малко популярни сред туристите. Те са 4 на брой – 3 постоянни и 1 временно. Разположени са в малкия циркус Къркъ̀мо (Къркъма), на изток от Тодорин връх (Тодорка). Общата им площ е 22,2 дка. Сред тях се отличава най-голямото, Къркъ̀мското. Дават началото на р. Къркъ̀мската вода, ляв приток на р. Демяница. Носят името на близката местност Къркъ̀мо.
Най-високо разположеното (на 2205 м) езеро в групата заема дъното на малко понижение върху невисок горист рид, който разделя циркуса на две части. Има площ от едва 0,23 дка. Бреговете му са каменисти, обрасли с гъст клек и единични дървета. То има временен характер. След като пресъхне, дъното му обраства с треви. Има снежно и дъждовно подхранване и се отличава с твърде колеблив режим.
Второто по височина езеро в групата се намира се в югоизточната част на циркуса. Надморската му височина е 2190 м. Формата му наподобява неправилен правоъгълник. Има площ от 2,4 дка. Езерото е плитко. Храни се от снежни преспи и води акумулирани води в сипея, който се спуска към него от юг. Отича се през камънака към най-голямото езеро в групата – Къркъмското. Последното отстои на около 20 м на северозапад от него.
Къркъмското езеро заема дъното на голямо понижение в югоизточната част на циркуса. Надморската му височина е 2189 м. То е най-забележителното в групата. Има формата на неправилен овал, ориентиран в посока югозапад-североизток по дългата страна и площ 18 дка. В югозападната му част има малък остров. Бреговете на езерото са стръмни, каменисти и труднодостъпни с изключение на югоизточните части, където са почти равни, затревени. Почти отвсякъде те са обрасли с гъст мъчнопроходим клек. В малък участък от югозапад те представляват непристъпни, почти отвесни скални откоси.
Данните за дълбочина на Къркъмското езеро в книгата „Езерата в България“ на Института по хидрология и метеорология са твърде различни. Там, в самата статия за езерото, е посочена максимална дълбочина от 3,8 м. А в приложената мензулната снимка, правена от Ал. Вълканов, са дадени дълбочини 3,9 и 5,4 м.
Последното езеро от Къркъмската група е разположено е в северната част на циркуса по течението на един от началните притоци на Къркъмската вода. Надморската му височина е 2178 м. Отличава се с неправилната си издължена форма и силно разчленени брегове. Площта му е малка – 1,57 дка. Някога езерото е било много по-голямо, но речните наслаги са го запълнили. То е много плитко и понастоящем се намира в последния стадий на своя живот. Бреговете му са равни и заблатени, покрити с гъст тревен килим. През лятото, когато притокът на вода намалее, площта на водното му огледало се свива значително и то прилича на тиàк (запълнено от речни наноси езерно корито, през което водата тече тихо).
Съкращения:
дка. – декара; м – метра.
Използвана литература:
Георгиев 1938: Георгиев, Г. К. Езерата на Пирин планина. // Известия на Българското географско дружество, 1938, кн. VI, стр. 103-119.
Къркъ̀мските езера са едни от малко познатите в Пирин. Посещават се рядко от туристите. Достигането им не е трудно. Възможностите за това са няколко. Най-често се използват пътеките по долината на потока Къркъ̀мската вòда, както и тази, която започва от т.нар. Разложки завой на шосето гр. Банско – х ...
Тодòрин връх (2746 м), наричан също и Тодòрка, се издига се на едноименния рид на северозапад от връх Василашки чукар, от който го отделя седловината Премката. Наподобява дъга обърната на запад с изпъкналата си част. Тази му форма е най-ясно изразена, когато се наблюдава от изток – от Полежанския ри ...
Местността Главѝте се намира на около 300-350 метра на север от водослива на реките Демяница и Къркъмската вода, по левия бряг на първата. Представлява малка поляна, разположена сред иглолистна гора. До нея води горски път (разклонение на този от м. Тодорова орница за х. „Демяница“), който тук преми ...
Водопадът Демянишки скок се намира по горното течение на р. Демяница, недалеч на север от м. Демянишка поляна. Образуван е на мястото, където реката прорязва т. нар. Демянишки праг. Височината на пада му е 11 м. През 1965 г. е обявен за природна забележителност. Демянишки скок е най-лесно достъпен ...
Река Бъндерица е една от дългите (13 км) в Пирин. За нейно начало се приема оттока на Дългото Бъндеришко езеро. Първоначално тече на северозапад – до м. Равнако, след което поема на североизток. При хижа „Бъндерица“ реката навлиза в дълбока теснина, в която образува няколко водопада известни с имет ...
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Водопадът Юлèнски скòк се намира в средното течение на река Демяница, в местността Юлèнски мост. Височината на пада му е 9 метра. През 1965 година е обявен за природна забележителност. Юленски скок е най-лесно достъпен откъм местността Тòдорова òрница (Кариèрата) – поляна, която се намира в непосре ...
Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут. От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пъте ...
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Спанопòлски чукàр (2576 м) се издига на едноименния рид, недалеч на югозапад от гребена Караỳлите. Има форма на гърбица, която се проточва в посока запад-изток. Склоновете му на север представляват внушителна, на места почти отвесна стена, по която стърчат красиви каменни зъбери. Тези на югозапад, ю ...
Изтегли материала като е-книга
