„На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни – Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представителъ, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народен просвѣтителъ. Загина той на пѪть от Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ Момина клисура, при мѣстността Буковска лѪка нападнатъ отъ родоотстѪпници и злодейци .“С тези кратки, но силни думи революционерът и общественик Лазар Томов описва, в книгата си „Пирин-планина“, една интересна личност от новата история на България. За хората интересуващи се от стремежите и борбите за духовно и политическо освобождение на българите от Македония, и в частност на тези от Пиринския край, тя е добре известна, но не така стоят нещата за широката публика.
Биографии на Стоян Мълчанков са публикувани на няколко места в интернет пространството. Въпреки това ще маркирам по-важните моменти от неговия житейски път.
Той е роден през 1874 г. в село Скребатно, Неврокопско (днес Гоцеделчевско). Образованието си получава в родното си село, и в градовете Неврокоп и Сяр. Известно време е помощник учител в Скребатно, след което заминава за град Солун, на разноски на църковното настоятелство. Там той продължава да учи в престижната Солунска българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ като завършва с отличие. Тук Мълчанков е привлечен в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По-късно учителства в град Валовища (Демирхисар), а след това и в град Неврокоп, където е назначен за околийски войвода.
Стоян Мълчанков е сред основните организатори Илинденско-Пребраженско-Кръстовденското въстание от 1903 г. в Сярския революционен окръг. Участва в боевете в местността Св. Троица край село Пирин, а също и в сраженията при селата Обидим и Кремен. След потушаването на въстанието се установява със семейството си в град Пазарджик. Тук отново става учител – в селата Ветрен и Щърково.
След Младотурския преврат от юли 1908 година Мълчанков се връща в Неврокоп. Още на следващата година, тъй като е заподозрян за революционна дейност, е арестуван и изпратен в затвора в град Солун. Там той получава смъртна присъда, която не е изпълнена след протест на местните учители и застъпничеството на чуждите консули в града.
През 1911 г. Стоян Мълчанков е амнистиран и се връща в България, където стои само няколко месеца. След обявяването на Балканската война той се включва в Македоно-одринското опълчение като участва в настъплението срещу противника по долината на река Места, а след това и при обсадата на град Одрин. По време на Междусъюзническата война е командир на рота.
В 1919 г. Мълчанков е избран за депутат от Народната партия. Като такъв е един от лобистите за започване на строежа на железопътната линия село Саранбей (днешния град Септември) – село Добринища (днес град Добринище) – гр. Неврокоп (днес Гоце Делчев).
За жалост смъртта застига преждевременно, в разцвета на силите му, тази забележителна личност. На мястото където е убит Мълчанков, до днешния републикански път II-19 – на около 2 километра на юг от разклона за село Буково, близо до природната забележителност Купена, по-късно е поставен скромен паметник. Последният, след политическите промени от 1944 година, е разрушен, а за семейството на бившия войвода настъпват тежки дни.
Един от тримата му синове – Кирил, учител в село Огняново, е убит (на 5 октомври 1944 година, заедно с други 38 души от Неврокопско и Разложко) в местността Лошин (Лушин) – долинно разширение на река Места, където се събират землищата на гр. Добринище и селата Обидим и Елешница.
Съдбата на другите двама – Иван и Александър, и на техните семейства, също е тежка. Те са изселени в селата Плачковци (днес град) и Темниско (след обединението му със съседното Сергювец /през 1955 г./ носи името Първомайци) Горнооряховско (част тях по-късно се завръщат в Неврокоп), а някои лежат по затвори или са изпратени в лагери.
В най-ново време (през 1994-1995 г.), по инициатива и със средства на потомците на Стоян Мълчанков, на лобното му място е изграден скромен паметен знак - постамент от бетон с плоча, на която пише: „СТОЯН МЪЛЧАНКОВ род 1874 убит 1920 НЕВРОКОПСКИ ОКОЛИЙСКИ ВОЙВОДА И НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА XVIII и XIX НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ“. През лятото на 2016 г. постаментът е облицован с плочки, а плочата почитена.
По идея на Иван Татарчев (тогавашен почетен председател на ВМРО-СМД) на фасадата на Мълчанковата къща в град Неврокоп (Гоце Делчев), която се намира на ъгъла на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Св. св. Кирил и Методий“, е поставена паметна плоча. Текстът на нея повтаря този от плочата на лобното му място, като е допълнен със следните думи на войводата: „НИЕ ОТ ДЕЦА СМЕ СЕ ПРЕДАЛИ НА СЛУЖБА НА МАКЕДОНИЯ – ЦЯЛА, НЕДЕЛИМА И СВОБОДНА“.
Гаджев 2004: Гаджев, И. Лушин – моята голгота, том 1. София: Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, 2004.
В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкна ...
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свя ...
Параклисът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Брезница. Историята му е свързана с името на Димитър Станков, преселник от близкото село Обидим. Един ден му се присънва, че на това място трябва да се издигне манастир. Поради липсата на средства той прави само малък ...
След тежката работна седмица, не ме свърташе в къщи. Реших да направя излет из Родопите. Съботата на 28 март 2008 г. бе слънчева, но малко ветровита. Няма отказване! В този ден мой приятел ходи по работа в с. Скребатно. Възползвах се от предложения безплатен транспорт. Шосето за Скребатно и Осиково ...
На 3 км юг-югоизточно от село Осеново, в югоизточното подножие на връх Митровица, се намира интересна група скали. Човек дори може да не ги забележи или пък да не им обърне внимание, макар че буквално стъпва върху тях. Причина за това е, че те са надвесени над склона, който стръмно се спуска на югоз ...
Връх Мѝтровица (1360 м) се издига на един от многобройните ридове, разделящи долините на реките, притоци на Места, които водят началото си от Дъбраш. По въздушна линия отстои на по-малко от 3 км от селата Филипово и Осеново – на югоизток от първото и на югозапад от второто. На север и североизток ск ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница, Неврокопско. Оградена е от неголям добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница. Оградена е от неголям, добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител, получава п ...
Дъбраш е един от най-красивите и примамливи дялове на Родопите. В него, на площ от около 100 кв. км., природата разкрива десетки свои лица, които мамят погледа на пътника. Сред най-интересните от тях са множеството причудливи скални образувания, разхвърляни из всички негови краища. Някои от тях са д ...
Изтегли материала като е-книга
