Моноспитовското блато, наричано в миналото от местните хора Моноспитовски гьоль, се намира се в южната част на Струмишката котловина, на югоизток от с. Моноспитово. Надморската му височина е около 210 м.
Някогашното езеро се е подхранвало главно от водите на Стара река, десен приток на р. Струмешница (наричана тук Струмица, а в горното си течение също Стара река). Тогава то е заемало площ от около 5000 ха. Максималната му дълбочина е достигала до около 6 м. Хората правели малки лодки, наричани шайки, с които са се придвижвали между съседните на езерото села Зъбово (Зубово), Муртино и Моноспитово. Водният басейн се е използвал от местното население за различни стопански дейности – лов, риболов, паша на домашни животни и др. С тръстиката, която вирее тук, хората покривали къщите си. От нея изработвали още рогозини, кошове, приспособления за ловене на риба и др.
Между 1947 и 1963 г. по-голяма част от езерото е осушена. Първоначалният мотив за това е върлуващата в района малария, от която страда голяма част от населението. За целта е прокопан т.нар. Моноспитовски канал, който в горната си част използва коритото на р. Водочница, дотогавашен ляв приток на Стара река. Този канал започва от с. Дабиле, пресича по-надолу цялото блато и отвежда голяма част от водите му към р. Струмешница. В него, чрез т.нар. Събирателен (Собирен) канал, са вкарани и водите на беласишките рекички Ореш, Боравица и още няколко временни потоци, които минават край с. Свидовица.
На югоизток от блатото е прокопан още един голям канал, наречен Младежки (Младински). Същият захваща реките Барлен и Баба, а също и поройните прииждания на други долове откъм планината Беласица. Дотогава водите им се втичат в някогашното езеро. По този начин площта на последното е намалена с повече от 10 пъти. И останката от него – днешната влажна зона, заема територия едва от около 400 ха. Тя включва блата, мочурища, фрагменти от торфища, влажни ливади и гора. Осушените терени от някогашното езеро са превърнати в земеделски земи. Върху тях се отглеждат зеленчуци, пшеница и фуражни култури.
Днес р. Водочница и Събирателният канал осигуряват основния приток на вода за Моноспитовското блато. От юг в него се втичат водите на р. Воденишница (Дерман), термоминерални води от изворите при с. Банско и тези на извора Гарлиева чешма. А от север вода донасят временните рекички, които идват от селата Моноспитово и Бориево.
Първите стъпки към защита на екосистемите в блатото са направени през 1986 и 1987 г. Тогава са приети официални правни актове за защита на цялата влажна зона и на вида Царска папрат (Osmunda regalis). Въпреки това в следващите години ловуването на птици и риболовът вземат такива размери, че застрашават популациите на пернати и риби. В същото време земеделските стопани продължават да усвояват нови терени за земеделие.
Едва през 2002 г. се подемат по-сериозни инициативи за опазване на Моноспитовското блато и използване на неговия потенциал като туристически обект. То е предложено като защитена територия в Emerald Network (екологична мрежа за опазване на дивата природа и природните местообитания в Европа, предшественик на мрежата Натура 2000). Защитата му се регулира и от вътрешните закони на страната. Тя (защитата) се определя и от международни конвенции, ратифицирани от Република Македония – Рамсарската, Бернската, Бонската и др. Съществуват и няколко инициативи за опазване на планината Беласица заедно с блатото. Една от тях вече е формализирана чрез подписване на двустранно споразумение с България за създаване на трансгранични защитени територии. От международните инициативи важни за тази влажна зона са т.нар. Европейски зелен пояс и неговият компонент – Балканският зелен пояс. Последният, в коментирания район, включва планината Беласица, Моноспитовското блато и Дойранското езеро (МИАВХ 2008: 10).
Понастоящем във влажната зона Моноспитовско блато се опазват и съхраняват най-различни растителни съобщества. Посетителите могат да видят характерни за това място видове – голям жълт пореч (Roripa amphibia), царска папрат (Osmunda regalis), блатната папрат (Thelipteris palustris), четирилисната марзилеа (Marsilea quadrifolia) – папрат, която прилича на четирилистна детелина, блатна перуника (Iris pseudacorus), няколко вида върби (Salix alba, S. amplexicaulis, S. cinerea, S. triandra, S. pentandra), ракитовици – тамарикси (Tamarix ramosissima, T. smyrensis), тополи (Populus alba, P. nigra), черна елша (Alnus glutinosa), а също и някои водорасли.
Моноспитовското блато е дом на голям брой насекоми и паяци. Регистрирани са също 11 вида земноводни (с ред тях: жаби – 8 вида, тритони – 2 вида, дъждовник – 1 вид) и 16 вида влечуги (от тях змии – 9 вида, гущери – 4 вида, костенурки – 3 вида). Точният видов състав на рибите не е уточнен.
В блатото са регистрирани 112 вида птици. Много от тях обаче, които са обект на защита или са обект на интерес на фотографи, се срещат спорадично, и е истински късмет, ако могат да се видят. Блатото и неговите околности са дом и на много видове бозайници. Повечето от тях живеят постоянно тук, но има и такива, които идват от други места, за да търсят храна.
Понастоящем Моноспитовското блато се посещава от туристи, любители на биологичното разнообразие, които наблюдават птици и растения. Мястото е атрактивно и за фотолов. За целта са изградени дървени платформи, които осигуряват достъп до някои части на влажната зона. На някои места те са компроментирани и опасни, но се предвижва подмяната им с нови.
Най-лесно, бързо и удобно до блатото се идва от с. Моноспитово, което отстои на 10,5 км от гр. Струмица и на 21 км от ГКПП „Златарево“. От неговия център се поема на юг, по шосето за с. Банско. След по-малко от 2 км се достига мост на Моноспитовския канал. При него асфалтовият път се напуска и се поема наляво (югоизток) по черен път, който върви по левия бряг на канала. След 2,4 км се достига уширение вляво, до пътя. Ако се използва превозно средство, то може да се остави на това място. Вдясно се вижда мост на канала, след който започват дървените платформи, по които може да се навлезе във вътрешността на блатото.
Съкращения
г. – година, ГКПП – граничен контролно-пропускателен пункт, гр. – град, км – километра, м. – метра, р. – река, с. – село, т.нар. – така наречения, ха - хектара
Литература
МИАВХ 2008: Меловски, Љ., Иванов, Ѓ., Ангелова, Н., Велевски, М., Христовски, С., уред. (2008) Моноспитовско блато. Последното мочуриште во Македонија. Струмица, Општина „Босилово“, 56 стр.
Екологичната и тематична пътека Римски път свързва Струмишките села Банско и Габрово. Нейните начални и крайни точки са археологическият обект Римски терми в с. Банско и най-ниско разположеният от Габровските водопади. Трасето почти изцяло е по горски път, който следва по хоризонтал, с незначителни ...
Барлен дере е малка река, която минава през селцето Габрово, община Струмица, Република Северна Македония. Извира от планината Беласица и е една от многото, водите на които образуват красиви водопади. Понастоящем са известни три от тях. Те се намират в непосредствена близост до с. Габрово и са превъ ...
Римските терми в с. Банско, Струмишко са най-добре запазените от този тип в Република Македония. Намират се в източния край на селото. Съществуването им е свързано с най-големия от петте топли минерални извори в района, наричан от местните хора Парилото. Той се намира в съседство и е каптиран. Архе ...
Село Колешино се намира в Република Северна Македония. Разположено е в северното подножие на планината Беласица, в така нареченото Подгорие. Надморската му височина е 274 м. В административно отношение се числи към общината на Ново село, което се намира на 7,6 км на североизток. Най-близките градове ...
Манастирът „Св. 40 мъченици Севастийски“ се намира в Струмишкото с. Банско. Той е един от новите в Република Македония. Недалеч на север от селото са останките на средновековната черква „Св. 40 мъченици Севастийски“. Нейното име носи и днешната обител. Идеята за основаването на манастира е на Струм ...
Ново село се намира в Република Северна Македония (РСМ). Разположено е в южното подножие на планината Огражден. Надморската му височина е 240 m. Център е на едноименната община. Най-близките градове са Струмица – на 21 km, и Петрич – на 29 km. Българското военно гробище се намира недалеч на югозапад ...
Манастирът „Св. Антоний Велики и св. великомъченик Георги Победоносец“ се намира на по-малко от километър на север-североизток от Ново село, Струмишко. До неговия вход води тесен асфалтиран път. Устройването на обителта начева през август 2004 г. Тогава тук идват двама монаси от манастира „Св. Леон ...
Село Смолари се намира в Република Северна Македония. Разположено е в северното подножие на планината Беласица, в така нареченото Подгорие. Надморската му височина е 382 м. В административно отношение се числи към общината на Ново село, което се намира само на 6 км на северозапад. Най-близките градо ...
Паметник „Македония“ се намира в западния край на парка в гр. Струмица. Посветен е на загиналия при авиокатастрофа в Босна и Херцеговина Борис Трайковски, президент на Република Македония в периода 5 декември 1999 г. – 26 февруари 2004 г. Представлява постамент върху, който е поставена композиция – ...
На около 3 km западно от гр. Струмица е малкото с. Баница. Една от неговите забележителности е археологическият обект Струмин гроб. Същият се намира в северния край на селището. Представлява гробница – мавзолей, изградена от дялан шуплест камък – бигор, и тухли. Тя е широка 2.4 m, дълга 4 m, а височ ...
Изтегли материала като е-книга
