В центъра на гр. Сандански (Свети Врач), в градината между Епископския комплекс и Археологическия музей, на ул. „Македония“, под клоните на вековен чинар има красива старинна мраморна плоча с чешма.
Плочата е изработена през 1854 г. в гр. Сяр (дн. Серес), Гърция. Дело е на българин, майстор от Дебърско. Поръчана е от вярващи, за да краси двора на издигнатата в града (по-скоро възобновена) Ески джамия, в знак на благодарност, че им е поверена работата по строителството на храма.
През 1908 г. назначеният нов управител на Серския санджак заповядва чешмата да бъде разрушена. Причината за това са символите върху нея, които според него, са в разрез с исляма. За щастие плочата е запазена от местен жител.
През Балканската война (1912 г.) български войници я пренасят в гр. Демирхисар (Валовища, дн. Сидерокастро), където тя остава няколко години. По време на Първата световна война, в 1918 г., е пренесена в гр. Св. Врач (дн. Сандански) от Втора армия. Първоначално е поставена през градската баня, а през 1933 г. преместена на днешното място.
Символиката на изображенията по плочата и до днес не е разгадана. Тълкуванията и предположенията за значението на символите по нея са най-различни. В своите бележки например, дългогодишният архиерейски наместник на Санданска духовна околия – отец Ангел Столинчев, пише следните интересни неща за нея:
„Някой си бей в Серес поръчал да се направи чешмата на новопостроената джамия с паметна плоча. Възлага изпълнението на българин каменоделец. Тоя българин приготвя плочата. На нея изобразява два лъва върху две клонки, вързани за вратовете им със синджир. На мястото на чучура за водата поставя лъвска глава, от чиято уста изтича водата. Главата около шията е обвита от голяма змия, която притиска шията силно. Под лъвовете са изобразени стилизирани цветя. Над лъвовете има два ибрика.От едната страна на единия ибрик е изобразено слънце. От другата страна на другия ибрик е изобразена залязваща луна и гаснещи звезди. Над тях отгоре е изобразен Херувим. Над главите на лъвовете я има годината 1845 и надпис на турски. Плочата е рамкирана с мраморни колонки.
Тая плоча се поставя на чешмата на джамията, за която е била направена. Беят, който я е поръчал, не можел да разбере замисъла на плочата..
След него идва друг бей за управител на тая местност, и той, вглеждайки се в плочата и мотивите по нея, вижда, че тя е изцяло направена със сюжет против турската управа и дига заповед плочата да се махне от чешмата и да бъде захвърлена. Не е дал нареждане да бъде унищожена, по какви съображения, не се знае.
Когато нашата Втора армия намира захвърлената плоча и разчита замисъла на скулптура, веднага я прибира и я поставя на чешмата при явора (чинарът, където е и днес, м. б.).
Майсторът скулптор, българин, е патриот и влага във фигурите на плочата следния замисъл: Тълкуване на плочата. Лъвската глава на чучура, която я няма вече, с обвита около главата ѝ голяма змия, е България. Около шията змията изобразява турската власт, обвила здраво България и иска да я удуши, т.е. да унищожи България. Двата лъва, завързани със синджири на главите, символизират България и Македония. Това е турското робство – турското потисничество. Но идват добрите дни. Слънцето изгрява и осветява всичко. Под неговата светлина звездите за запад гаснат и луната залязва. Луната е символ на турската власт. Полумесецът е турското знаме. Светлината – свободата – разпръсква мрака – турското робство, тъй, както е дадено, като звездите гаснат, и полумесецът си отива. Слънцето е България, а полумесецът Турция. При тях има два ибрика – кадилници, с които ще прикадим умрелата турска империя. Над слънцето и звездите с луната има шестокрил Херувим. Символ на възкресението, т.е. както Христос възкръсна, тъй и България ще възкръсне от турското робство.
Над лъвските глави има надпис на турски, който значи слава на султана, обаче четено на арабски обратно значи: „Долу султана, година 1845“. Разчитайки замисъла на скулптора, беят нарежда да се махне плочата от чешмата на джамията. Добре, че не я унищожава. Защото е една загадка за нас.
Втора армия, намирайки плочата и разбирайки замисъла, я прибира и я поставя на чешмата пред явора. Какъв силен български дух е имал скулпторът, когато е работил тая плоча! Паметник уж на турска джамия, а в нея изобразява свободата на България, която впоследствие ще дойде. Дали е мислил скулпторът, че тая плоча ще бъде в гр. Свети Врач, сега Сандански, на чешмата пред вековния явор, на площада пред Съвета?“ (Столинчев 2015 II: 73-75).
Съкращения:
г. – година; гр. – град; дн. – днес; м. б. – моя бележка; т.е. – тоест; ул. – улица
Литература:
Столинчев 2015: Църква. Летопис на духовна околия Сандански. И на духовния разкол в отечеството летопис Дневници, спомени, документи, кореспонденция, църковни, исторически, етнографски, фолклорни и краеведски проучвания. Том I-II. София: ИК Синева, 2015.
В гр. Сандански има четири на брой вековни дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis). Най-величественото от тях се намира в градината пред Съдебната палата, на ул. „Македония“. След 1944 г. е нарочено да бъде отрязано, но по неизвестни обстоятелства това не е сторено. През 1950 г., когато ...
Църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира недалеч от центъра на гр. Сандански, на ъгъла на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Георги“. Пространството около храма е опасано от ограда. В неговите предели е обособен малък парк. Тук, в непосредствена близост до църквата, е и сгра ...
Паметникът, посветен на загиналите във войните от община Сандански, се намира се в централната част на града, в градинката до сградата, в която се помещават гимназия „Яне Сандански“ и ОУ „Христо Смирненски“. Историята му е дълга и изпълнена с превратности. В първоначалния си вид е построен през 191 ...
Намира се в с. Струмяни, на метри от трасето на европейски път „Е-79“, до автобусната спирка. Представлява композиция от малък шадраван и пилони със знамена, под които са поставени плочи с надписи. На първата плоча се чете: „Вечен огън в подкрепа на движение „Второ българско възраждане“ запален по ...
В гр. Мелник има няколко дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis). Сред тях се отличават два екземпляра, чиято възраст надминава 500 г. През 1950 г. те са обявени за защитени природни обекти. Едното от вековните дървета се намира на градския площад. Височината му надминава 15 м, а обикол ...
Паметникът - скулптура на Яне Сандански в Мелник е поставен сред малък парк по левия бряг на Мелнишка река, в източния край на града, близо до изхода за селата Кърланово и Рожен. В непосредствена близост е автобусната спирка. Открит е през 1972 година, по случай 100-годишнината от рождението на рев ...
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ се намира недалеч на югозапад от центъра на гр. Мелник, високо на левия бряг на поточето Роженско дере. Построена е през 1840 г. върху останките на стара църква – от XII или XIII век, която от своя страна стъпва на още по-ранна – от VI век. Днешният храм представляв ...
СРЕДНОВЕКОВНА ЕПИСКОПСКА ЦЪРКВА „СВЕТИ НИКОЛА“ - ГРАД МЕЛНИК Разположена е в някогашното главно укрепено ядро – т.нар. цитадела, на средновековния Мелник. Днес са запазени само части от нея, основно източната ѝ стена. Построена е през IX-X век и първоначално е енорийска църква. Част от строителните ...
Град Мèлник е разположен по югозападните склонове на Пирин, на височина 400 m. Къщите му са накацали по двата бряга на Мелнишка река, поточето Роженско дере (ляв приток на Мелнишка река) и дола Сушицко дере. Той е най-малкият български град. Според направено през 2011 г. официално преброяване на нас ...
Храмът „Въведение на Пресвета Богородица“ се намира недалеч на изток от центъра на град Мелник – в местността Чатала, в непосредствена близост под църквата „Св. Антоний“ и Болярската къща. Построен е през първата половина на XIII век. В периода от края на XIII до края на XIV век е направена стенопис ...
Изтегли материала като е-книга
