Беслет е най-високият (1937,3 м) връх на един от големите родопски дялове (издига се в североизточния му край) – Дъбраш. По въздушна линия отстои на 4,3 км на югозапад от с. Побит камък, на 6,3 км източно от построените в местността Сариалан сгради на бившето Горско стопанство „Вищерица“ (сега към Държавно горско стопанство „Места“) и на 7,7 км на северозапад от сградите на бившето Горско стопанство „Беслет“ (сега Държавно горско стопанство „Гърмен“).
Като изходна точка за достигането и изкачването на върха избрахме сградите на бившето Горско стопанство „Беслет“. До тях, от най-близкият град – Гоце Делчев, се стига по асфалтирано шосе с дължина 37 км, което минава през селата Гърмен, Лещен, Горно Дряново и Ковачевица.
Трябва да се каже, че в участъка над с. Ковачевица – с дължина 15 км, в голямата си част, пътят е в много лошо състояние. Тук той е изровен и осеян с дупки, а в малък участък (около 2 км над селото) асфалтовото покритие въобще липсва.
Може да се използва и един друг път, през с. Долно Дряново и местностите Гроба и Ранча, който е по-дълъг – 57 км от гр. Гоце Делчев. Същият в участъка (с дължина 15 км) Гроба – Ранча – сградите на бившето Горско стопанство „Беслет“, е почвен, но много добре поддържан.
Изходна точка за маршрута до в. Беслет е мостът при водослива на реките Канина и Каялидере (Каялийска река), отбелязвана в картите и с името Хайдушка река. Тръгва се на север по левия бряг на втората. След няколко минути се достигат големи поляни, на които са построени стопански сгради. Тук пътят пресича реката и се разделя. Левият (на запад и северозапад) се пренебрегва и продължава по десния (на североизток).
За около 40 минути се достига местността Мишова поляна, където се минава край няколко вили и изоставени постройки (бивш пионерски лагер) вляво. Малко след тях реката се пресича и се продължава по левия ѝ бряг – на север, като отклонението надясно (югоизток) се пренебрегва.
Постепенно долината на реката се стеснява, а пътят често я пресича. Не на всички места, където става това са изградени мостове, което трябва да се има предвид. На около 1,30 ч. след Мишова поляна се достига поредния брод. На това място в коритото реката има няколко циментови тръби.
След пресичането на реката, пътят поема на североизток край един неин ляв приток, пресича го и се разделя. Десният (на югоизток и изток) – край потока, трябва да се избегне. Продължава се наляво – в северозападна посока. Скоро отново се достига Каялийска река и се поема срещу течението ѝ.
Постепенно долината се разширява. 20-на минути по-нагоре пътят отново се разделя. Продължава се по този надясно (на север и северозапад). След още 10 минути се минава през брод и се достига местността Хайдушки поляни (2,40 от началото на маршрута).
Малко след поляните пътят се раздвоява за пореден път. Десният (на северозапад), край един ляв приток на Каялийска река, се пренебрегва и се поема наляво (запад) – край самата Каялийска река, която тук представлява неголям поток. За половин час се достига следващ разклон.
На това място продължаващият покрай реката (на югозапад път се изоставя и се поема надясно (североизток). Следва кратко стръмно изкачване през гората. За по-малко от 15 минути се достига гърбището на Дъбрашкия рид. Мястото представлява оградена от гора поляна, седловина между в. Беслет – от югозапад, и кота 1783 м – от североизток.
Тук пътят отново се разделя. Десният (на изток) – за кота 1783 м, се пренебрегва и се поема по левия – в началото на югозапад, след това на северозапад и отново на югозапад. До крайната цел – в. Беслет, се стига за малко повече от половин час (3,55-4 ч. от началото на маршрута).
Понастоящем в. Беслет не предлага кой знае какви гледки. Темето му е заето от голяма поляна, която ограждащата я гора постепенно поглъща. Тук е поставена метална пирамида, на метри от която са останките от някогашна дървена триангулачна такава.
Връщането става по описания вече път.
Литература:
Панчелиев 1973: Панчелиев, А. Дъбраш. София: Медицина и физкултура, 1973.
Побит камък. Така се нарича една скала, висока около 4 метра, насред ливадите в местността Азмако, недалеч на северозапад от село Побит камък. Последното носи и нейното име. Изградена е от гранит. До нея има още една по-малка, която едва се забелязва. Особено ако тревата наоколо не е окосена. Зара ...
Буков дол е къс (4,5 км) ляв приток на р. Канина. Протича между землищата на селата Ковачевица и Горно Дряново. На около 850 м преди вливането си в Канина водата на реката скача от една почти отвесна скала и образува красив водопад с височина около 20 м. Преди няколко години бе изградена пътека, с ...
След тежката работна седмица, не ме свърташе в къщи. Реших да направя излет из Родопите. Съботата на 28 март 2008 г. бе слънчева, но малко ветровита. Няма отказване! В този ден мой приятел ходи по работа в с. Скребатно. Възползвах се от предложения безплатен транспорт. Шосето за Скребатно и Осиково ...
На 3 км юг-югоизточно от село Осеново, в югоизточното подножие на връх Митровица, се намира интересна група скали. Човек дори може да не ги забележи или пък да не им обърне внимание, макар че буквално стъпва върху тях. Причина за това е, че те са надвесени над склона, който стръмно се спуска на югоз ...
Дъбраш е един от най-красивите и примамливи дялове на Родопите. В него, на площ от около 100 кв. км., природата разкрива десетки свои лица, които мамят погледа на пътника. Сред най-интересните от тях са множеството причудливи скални образувания, разхвърляни из всички негови краища. Някои от тях са д ...
Връх Мѝтровица (1360 м) се издига на един от многобройните ридове, разделящи долините на реките, притоци на Места, които водят началото си от Дъбраш. По въздушна линия отстои на по-малко от 3 км от селата Филипово и Осеново – на югоизток от първото и на югозапад от второто. На север и североизток ск ...
Може би на някои ще прозвучи като странен един подобен преход. Определено мога да твърдя, че е идеален! Особено за пролетния сезон. Датата е 2 май, 2004 г. Наетият от нас микробус потегли сутринта от гр. Гоце Делчев и в 9:00 ч. ни остави в с. Долен. Без да губим време се запътихме към параклиса „Св ...
Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свя ...
Златарица е ляв приток на река Места. Дълга е 21 km. В горното си течение, западно от местността Прътеви ливади, недалеч на юг от махалата Гарван, тя навлиза в една теснина, където образува няколко прага и водопади. Мястото наподобява ждрело. В един участък, от двете страни на речното корито, стърч ...
В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкна ...
Изтегли материала като е-книга
