До връх Щудер (Агиос Павлос)
Изтегли материала като е-книга
Щỳдер. С това име е известен сред бежанците от Беломорието и техните наследници най-високият (1768,5 м) връх в западния дял на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), който в една немалка част от литературата неправилно се описва като самостоятелен планински масив с имената Щудер планина, Калапотска планина и Карачам.
Той е ограничен на северозапад от Зърневската котловина, а на юг от Драмската котловина. На запад проходът Бовàза (от боаз, тур. boğaz – гърло), познат също и като Калапòтския дервèнт (от дервент, перс., тур. derbent, гръц. δερβένι – планински проход, клисура), го отделя от планината Смѝница (дн. Менѝкио, гръц. Μενίκιο), а на североизток и изток друг такъв (проход), с почти същото име – Боàза, наричан още Гюреджѝшкия дервèнь, от останалата част на Боздаг.
Йордан Н. Иванов, в изследването „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ (1982 г.) споменава в. Щудер още и като Щудерь, Щюдер, Щюдеря, Щидур. Според него названието е производно от стб. штюдь – образ, форма, вид, образувано като зъб-ер, но по-вероятно от штоудъ, штоудовинъ, щюдовинъ (Иванов 1982: 223).
В част от източниците върхът фигурира и като Сиври, което име е свързано с характерната му форма на конус (от тур. sivri – остър, заострен). А гърците днес го наричат Àгиос Пàвлос (гръц. Άγιος Παύλος) – Свети Павел.
Изкачването на Щудер не представлява особена трудност, но и не може да се определи като много лесно. Два са възможните варианти за това - от изток и запад. Почти невъзможно и много опасно е да се атакува върха от север и юг. 
Изходен пункт за източния подход е селцето Рỳждене (тур. Гюреджѝк, дн. Гранѝтис, гръц. Γρανίτης), по-скоро намиращата се на около 500 м на северозапад от неговия център седловина Прявалата (816 м н. в.), през която минава пътят гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“ – гр. Драма. Тук, до самото шосе (на 42 км от гр. Гоце Делчев), край оградата на някогашния санаториум, има уширение – импровизиран паркинг, където може да се остави превозното средство.
От това място се поема по широк път (в началото почвен, а след това покрит с камъни) на югозапад. В самото му начало е поставена указателна табела с надпис Άγιος Παύλος. 
След по-малко от 15 минути се достига остър завой. Вдясно се вижда огромна изоставена сграда. Това е някогашен, построен от американската армия, лагер.
Тук в първите десетилетия на студената война са настанявани, преди да бъдат прехвърлени към вътрешността на страната, бягащите от режима в България лица, които успяват да преминат строго охраняваната тогава граница. Животът им на това място не е никак лек. Някои от бежанците престояват тук години наред, докато военните се уверят, че не са шпиони. Това е и причината лагерът да бъде наричан „Ситото“ – мястото, където се прави пресяване на хората.
И днес от изоставената и мрачна сграда лъха студенина, която напомня за ужаса на онези години.
Бившият санаториум е създаден през 1961 година, след ликвидирането на лагера. Последният е предаден на гръцката държава и превърнат в почивна база. Официално е със статут на селище – къмпинг. Просъществува 4 десетилетия. На 18.03.2001 г. селището е заличено и премахнато от списъците на населените места.
Скоро пътеката се събира отляво с тази от с. Гранити, която е маркирана. Указателни табели и поставените метални жалони съобщават, че това е трасето на състезателния маршрут Granitis Trail Run - състезание, което се провежда ежегорно, от 2016 година насам. Оттук до върха туристическият и състезателният маршрут вървят заедно.
Изкачването продължава, но скоро пътеката става почти равна и поема по хоризонтал на югозапад. Достига се място, където започва изкачването на друга стръмнина. Върви се през гора до голяма наклонена поляна. 
За Щудер се продължава на югозапад. Добре очертаната пътека криволичи по стръмния склон, измежду треви и камънак, до място, където поема на запад. Оттук движението става по самото било, което се стеснява и става каменисто.
От седловината до върха, на който има построен малък параклис, посветен на св. св. Петър и Павел, се стига за 1-1,20 ч. (3,20 ч. от Прявалата*).
Ако се предпочете изкачване на Щудер от запад, то най-удобният изходен пункт за това е с. Калапòт (дн. Панòрама, гръц. Πανόραμα) – 550 м н. в. Разстоянието от гр. Гоце Делчев до него (по асфалтираното шосе) е 72 км. 
Старите калапожени били дервенджии.
Множеството останки от галерии в околностите напомнят, че тук е било развито рударството. По-късно населението се занимавало с въглищарство и кираджийство. Селото е имало 8 църкви и манастири. Сред тях най-голям е „Св. Димитър“ (намира се на запад от него), който се поддържа и днес.
Интерес за посетителите на Калапот представляват църквата и стария чинар, които се намират на площада.
От селото се тръгва по коларски път – в началото на изток и югоизток, а след това на юг. След 40 минути се достига остър завой – местността Главица, където се поема на североизток край електропровод с дървени стълбове. Скоро пред погледа се показва и самият връх Щудер.
Десетина минути по-нагоре пътят прави завой на северозапад и започва да се вие по склона. След 20 минути той се разделя. 
Тук пътят отново се разделя. Левият (на запад) – води към поставените на близкия в. Св. Петър антени, трябва да се избегне. 
На това място се открива красива гледка към Зърневската котловина, оградена от планините Боздаг, Сминица, Църна гора и Стъргач.
Ниско долу е местността Елешки дупки (Понорье) – карстови отвори, в които потъват водите на реките, които пресичат котловината. Напролет, по времена активното снеготопене, а също и след обилни валежи, тук се образува голямо временно езеро, тъй като губилищата не могат да поемат голямото количество вода, която се втича в тях.
За Щудер се продължава на изток по билото. В голямата си част движението става без пътека. За 25 минути се стъпва на кота 1445 м, която, в използваната от мен генералщабната карта 1:50000 (издание 1984 г.), фигурира с името Магур. От връхната кота само за няколко минути се слиза до близката седловина – местността Стàврьова падѝна.
Дотук може да се дойде и по-бързо като билото се подсече и се мине напряко през гората по едва доловима пътека. В по-високо разположеното от двете понижения в местността Ставрьова падина личи и тесен вход на пещера. Именно в такива вдлъбнатини (осеяни с губилища – понори) потъват дъждовните води, които, заедно с тези от местността Елешки дупки, излизат на повърхността, в подножието на планината – от пещерата Мааръта (Маара), във вид на пълноводна река наречена Пàнега или Агѝтис (гръц. Αγγίτης).
Продължава се на югоизток, без пътека. В началото се върви през гора, която постепенно се разрежда, а склонът е покрит с трева. Стръмнината завършва при сравнително слабо изразена в релефа кота, от която (при ясно време) погледът проследява както изминатия досега път, така и предстоящия.
Тук, през пролетта, туристът може да се наслади на хилядите цветя, които напояват въздуха с неповторим аромат. 
След кратко спускане започва преодоляването на финалния и най-атрактивен участък от маршрута. Наклонът постепенно се увеличава. На две места се преодоляват малки скални венци, които при валеж могат да бъдат много опасни. 
*Посочените времена не включват времето за почивка.
Съкращения:
в. – връх; г. – година; гр. – град; гръц. – гръцки; дн. – днес; м – метра; н. в. – надморска височина; перс. – персийски; р. – река; с. – село; стб. – старобългарски; тур. – турски
Използвана литература:
Дървингов 1904: Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София: Издание на автора, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904.
Иванов 1982: Иванов, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София: Издателство на БАН, 1982.
Използвани карти:
Греция, номы Драма и Сере. Мащаб 1:50 000. Генеральный штаб, K-34-108-Б (Просоцани) [1984].
© автор - Николай ДАУТОВ
© снимки - Николай ДАУТОВ, Деян ВАСИЛЕВ
© Български турист
GPS маршрути
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
