Църквата „Св. Богородица“ се намира в западния край на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Порутените ѝ зидове се издигат самотно в центъра на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малко площадче, носещо името на махалата – „Камара“. Днес от сградите и площада няма и помен. В съседство до храма (от юг и изток) са построени 2 игрища, голямо – футболно, и малко – за баскетбол. От тях особена нужда няма, тъй като в селото деца няма. Местните хора използват баскетболното игрище за сушене на фасул.
Исторически сведения
Роденият в Горно Броди революционер, просветен деец и журналист Георги Баждаров пише, че строителството на храма е завършено през 1873 г. И че в същата година той е осветен от серския митрополит Неофит (Баждаров 1929: 41). Сведението за годината на построяване потвърждава и Г. Срезов, който в 1891 г. съобщава, че църквата е: „..съградена преди 18 години“ (Стрезов 1891: 836). Но според информацията за селото, качена на сайта на Централната обществена библиотека на гр. Сяр (Серес), тя е издигната доста преди това – през 1860 г. (ΔΚΔΒΣ).
В никой от източниците не се съобщава и как е пълното име на храма. Навсякъде той е описан само като „Св. Богородица“. Но какво на Св. Богородица – рождество, въведение, успение? Една от камбаните на кулата в селото е направена за един друг храм, посветен на Божията майка, близо до селото – параклиса „Св. Богородица - Живоприемни източник“
Църквата е действаща до лятото на 1913 г. Тогава, на 13 юли, гръцката армия запалва селото. Над 800 къщи са изгорени и съборени. За жалост огънят не пощадява и храма „Св. Богородица“. И днес, след повече от век, личат следите от пожара, който унищожава светинята.
Архитектура и интериор
Някогашното благосъстояние на горноброждени е намерило отражение в строителството на църквата „Св. Богородица“ – внушителна псевдобазилика с приблизителни размери 23 на 14 m. От изток тя има голяма полукръгла апсида, а от запад открит притвор с колони и капители, свързани с арки. Стените са дебели, от камъни и хоросан. Рамките на вратите и прозорците, а също колоните, капителите и базите в наоса са от мрамор. Покривът е бил двускатен, скосен от изток, покрит с големи каменни плочи – тикли. Храмът има 3 врати – от запад, юг и север. Прозорците са 17 – 4 на южната стена, 5 на северната стена, 5 на западната стена, 3 на източната стена. Повечето от тях са защитени с решетки от ковано желязо. До източната стена, южно от апсидата, са надгробията – кръстове, на трима свещенослужители.
Каменните бази в наоса издават, че църквата е била трикорабна. От някогашния иконостас не е останало нищо. Едно твърде кратко сведение за унищожените от пожара икони ни е оставил Васил Кънчов, който казва, че те: „…носят славянски надписи“ (Кънчов 1894: 243).
Някогашното женско отделение е било разположено над открития притвор. До него се е стигало по дървена стълба. В св. олтар има 7 ниши. Те, както и апсидата, са много добре запазени. По стените отвътре и отвън личат следи от гладка мазилка.
В наоса на храма има 2 малки иконостаса – тухлен и ламаринен, където вярващите палят свещи. Те са поставени в ново време.
Още снимки на църквата „Св. Богородица“ може да видите в галерията по-долу.
Литература:
Баждаров 1929: Баждаров, Г. Горно Броди. София: Печатница П. Глушковъ, 1929.
Кънчов 1894: Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница – XIV. Село Горно-Броди (Вронди). // - В: Сборник народни умотворения, наука и книжнина, кн. XI, 1894, стр. 242-250.
Стрезов 1891: Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Серска каза. Баница колу // - В: Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVI, 1891, стр. 835-837.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ Кулата е една от забележителностите на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Издига се в югозападната част на населеното място, в южния край на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малък площад, наричан „Долно бърце“ или „Кулата“. Днес ...
На кой връх принадлежи името Алѝботуш? Доста хора ще бъдат учудени от подобен въпрос. И с право, определяйки го като реторичен. В почти всички издадени в България карти и справочници се отбелязва, че първенецът на граничната планина Алиботуш – наречена през 1955 г. Славянка, е връх Алиботуш – 2212,6 ...
от Павел Спасов * По всички села плъзнаха теляли: - Слушайте, хора селяни!... В петък... на ливадите пред Ризабеговия чифлик... Селим паша сбор събира!... Всички на сбора да се явите... тъй заповяда пашата! Така викаха телялите и слушаха изтръпнали селяците, защото върнал се беше Селим пача с ча ...
Село Баница е едно от старите български села в Сярско. Засвидетелствано е в османски данъчен регистър от 1569-1570 г. със 79 глави на семейства и 90 неженени жители. Общият приход от събирания данък от селото е 10034 акчета (ТДИМ 2007: 341-344). Правят впечатление множеството лични имена на местни ж ...
Село Лакос, Сярско е едно от многобройните несъществуващи днес български села в Беломорието. Руините му са на 7 км северно от гр. Сяр, в землището на стария, действащ и днес манастир „Св. Йоан Предтеча". Старо село е, като е отбелязано в османски регистри от втората половина на ХV и началото на ХVІ ...
Разположение, история и архитектура Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на с. Тешово, на юг от площада. Храмът изпълнява ролята на енорийски. Той е част от комплекс, който включва още бившите читалище и училище, изграден във възрожденски стил. Построен е на мястото на по-стара църква, носеща ...
Щỳдер. С това име е известен сред бежанците от Беломорието и техните наследници най-високият (1768,5 м) връх в западния дял на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), който в една немалка част от литературата неправилно се описва като самостоятелен планински масив с имената Щудер планина, Кал ...
Разположение, история и архитектура Църквата „Св. Димитър“ се намира в североизточната част на гр. Кàто Неврокòпи (гръц. Κάτω Νευροκόπι), бившето с. Зърнево (гръц. Ζύρνοβο), на около 300 м на изток от централния площад. Разположена е сред голям двор, до главния вход на който има малък параклис – ик ...
Този водопад няма име. Отстои на 5,2 км на югозапад (по въздушна линия) от село Копривлен. Намира се на един ляв приток на потока Дълбокото дере, на метри от техния водослив. Водата скача от скала с височина 5-6 метра и образува неголям вир. За съжаление през последните години девствеността на мяст ...
Пещерата Маарà, наречена още Ангѝти, е една от най-интересните в Гърция и на Балканския полуостров. Нейният вход се намира в самото подножие на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), в северозападния край на Драмската котловина, при селата Рамèнци (дн. Пигè, гръц. Πηγαί), Койнàрете или Нòв К ...
Изтегли материала като е-книга
