Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от върховете Песоклѝва вàпа (2768,7 m), Юрỳчки (Юрỳшки) чал (2768,8 m), Сỳата вàпа (2638,2 m) и местността Дòлните кỳки (билото между Юручки чал и Суата вапа).
Информацията за Грънчарските езера в справочната литература е отчасти неточна и остаряла.
Двете малки езерца в групата са скрити между клек и малки полянки на разстояние от около 70 m едно от друго. Надморската им височина е 2237 и 2225 m. Те са много плитки, с каменисти дъна и твърде непостоянен режим. В края на лятото водните им огледала се свиват дотам, че да заприличат на локви. Д. Илков, посетил ги през 1896 г. отбелязва: „…често пъти през годината пресъхват съвършено“ (Илков 1897: 273). Изследването „Езерата в България“ съобщава, че по-високо разположеното от тях има площ 5,9 дка, а по-ниското 2,2 дка (ТИХМ 1964: 110). Действителната им такава, и то в максимален стоеж, е съответно 4,2 дка и 1,8 дка.
Най-голямото езеро в групата – Грънчàр (Грънчѐре, Грънчàрското езеро), е и най-ниско разположеното от групата, на височина 2185 m. Д. Илков пише, че якорудските помаци са го наричали: „Турско езеро“, докато християните: „…българите изобщо му казват Грънчарско езеро“ (Илков 1897: 273). Според данните от изследването „Езерата в България“ неговата площ е 36,7 дка. Действителната такава надминава 50 дка, тъй като е превърнато в язовир – площта и обемът му са изкуствено завишени.
Грънчарските езера са свързани едно с друго посредством поток, който начева от най-високо разположеното от тях, минава през средното и се втича в най-ниско разположеното – езерото Грънчар. Той обаче (потокът) не е постоянен и пресъхва през лятото. Освен него, езерото Грънчар се подхранва от няколко други, къси ручеи, които водят началото си от близки извори. По тази причина то има постоянен отток, който дава началото на река Грънчарица.
Като цяло езерната група е лесно достъпна. Недалеч от езерото Грънчар, на метри от бреговете му, е изградена едноименната хижа – пресечна точка на няколко туристически маршрута. До нея се стига по широк път от гр. Якоруда, през местността Трещенѝк, който до местността Нехтѐница е с асфалтова настилка. Същият, недалеч от хижата, прехвърля билото на планината и се спуска към долината на река Бели Искър. По самото било пък минава трасето на международния туристически маршрут „Е-4“. Друг популярен маршрут – от Боровец през хижите „Чакър войвода“, „Марица“ и „Заврачица“ – също завършва тук.
Използвана литература
Илков 1896: Илков, Д. „Екскурзия до езерата на Рила“ в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга XIV, 1897, стр. 226-283.
Попов 1979: Попов, К. „Местните имена в Разложко“. София: Издателство на БАН, 1979.
ТИХМ 1964: Трудовете на Института по хидрология и метеорология, том XVI, Езерата в България. София: ДИ Наука и изкуство, 1964.
Август 2005 г. Цяла година умуваме да се разтъпчем из Рила. Най-после му дойде времето! Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но меракът си остана. Продължаваме да се скитосваме из Пирин и Родопите и аха да обърнем кораба в рилски води. Сериозен проблем, откакто е започнал август, ...
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Якорỳдските езера са едни от най-красивите в Рила. Разположени са в едноименния циркус. Той заема изворните части на р. Нехтèница, и е широко отворен на изток към нейната долина. Тази река (Нехтèница), десен приток на р. Бèла Мèста, е по-известна днес с името Голèма Бàненска рèка, а по-надолу (след ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Изтегли материала като е-книга
