На 29 юли 2014 г. се навършиха 1000 години от паметната Беласишка битка между армията на българския цар Самуил и тази на Василий II – император на Византия, която се оказва съдбоносна за Първото Българско царство. Тя се е състояла в така наречената Ключка клисура – теснина западно от град Петрич, през която тече река Струмешница.
Тук, в началото на XI век, използвайки даденостите на релефа, цар Самуил изгражда силна отбранителна линия, известна с името Ключка (по името на близкото с. Ключ). Тя представлява система от защитни укрепления (крепостни стени, валове, ровове, кули и др.) с дължина няколко километра, която се простира от склоновете на Беласица – на юг, до тези на Огражден – на север. Същата изпълнява ролята на преграда пред настъпващата към вътрешността на България вражеската имперска армия, предвождана лично от василевса. На това място самуиловите войни на няколко пъти отблъскват успешно фронталните атаки на византийците до 29 юли 1014 г, когато отрядът на Никифор Ксифий, който обхожда планината Беласица от юг, изненадващо се явява в тила им. Ударът в гръб се оказва решителен за хода на битката. В плен на попадат няколко хиляди български войни. Към тях император Василий II проявява нечувана жестокост, заповядвайки да бъдат ослепени и изпратени обратно в България. За да могат да се придвижват, на всеки 100 души е оставен по един с едно око, който да ги води. При вида на осакатените си бойци цар Самуил получава сърдечен пристъп, следствие на който (на 6 октомври 1014 г.) умира. Този трагичен епизод от нашата история, под формата на миниатюра, намира място в препис на известната Манасиева хроника (летопис) от XIV век. Заради своята варварска постъпка Василий II си „спечелва“ прозвището Българоубиец.
Единственият проучен участък по Ключката фортификационна система е един военностратегически пункт, известен с името Самуилова крепост, който се намира в нейния северен край, на малко повече от километър на запад от днешното село Струмешница и на 16 километра от гр. Петрич. Той заема невисок хълм, издигащ се над един голям завой на река Струмешница, която го заобикаля от запад, север и изток.
По време на проведените в периода 1968-1973 година разкопки на това място са открити следи от тракийско (от III-I век преди Христа) и раннобългарско (от VIII век след Христа) селища. За тях свидетелстват намерените монети, сред които такива на тракийският цар Реметалк I (от 12-11 г. преди Христа), македонските царе Касандър (от 316-297 г. преди Христа) и Филип V (от 220 година преди Христа), а също и проучените и след това консервирани (днес посетителите могат да се видят само техни реплики) средновековни славянобългарски жилища, тип землянки и полуземлянки.
Самата крепост дава възможност за наблюдение и контрол на цялата отбранителна система. Тя се състои от опасващи хълма три вала и два рова между тях. В най-високата ѝ част са разкрити основите на някогашна наблюдателна кула. На метри от нея е изградена землянка, чиито размери надвишават значително тези на останалите такива. Ако оставените от византийския летописец Йоан Скилица сведения, че лично Самуил ръководи отбраната на Ключката линия са верни, то може да се приеме, че тази землянка е неговата полева резиденция.
В източната част на хълма има малка музейна сбирка. Тя е уредена в две зали, фасадата на които представлява мемориал на самуиловите войни дело на архитект Росица Гондова. Пред него се издига бронзова фигура на самия цар, изработена от професор Борис Гондов. В една от експозиционните зали може да се види копие на Самуиловия надпис открит през 1888 г. при строежа на църквата „Свети Герман“ в село Герман, Преспанско, днес на територията на Гърция. Той е направен през 993 г. по нареждане на владетеля в памет на неговите родители комит Никола и Рипсимия, и брат му Давид.
Самата Самуилова крепост (от 23 октомври 1982 г.) е със статут на национален парк – музей. Тя и районът около нея са благоустроени и достъпни за всички посетители, включително за инвалидни. В непосредствена близост, край пътя гр. Петрич – ГКПП „Златарево“, е изграден паркинг, от който до крепостта води широка алея, преминаваща през мост на река Струмешница.
Мангъро е един от най-красивите и често посещавани водопади в планината Беласица. Обичайно това става по пътеката от с. Скрът, близо до което се намира. Неотдавна, с цел популяризиране на забележителностите на планината, Дирекцията на природен парк „Беласица“ разработи алтернативен лъчев маршрут до ...
За Ключките водопади се заговори едва преди няколко години. С нелеката задача да проучат възможностите за осигуряване достъпа до тях се заеха местни хора и Дирекцията на природен парк „Беласица“. Усилията им се увенчаха с успех през 2019 година, когато бе маркирана скоро трасираната пътека. Изходен ...
Яворнишкият водопад се намира на едноименната река, на около 1,5 км южно от с. Яворница. До него се достига лесно, по обособената с познавателна цел пътека, наречена „Пеперудите и цветята на Беласица“, край която има поставени информационни табла. От центъра на селото се тръгва по широка улица на ю ...
Водопадът Мангъро е един от най-красивите в планината Беласица. Намира се на р. Доло (Ремешница). Носи името на близката местност Мангърско. По въздушна линия отстои на около 1,5 км юг-югозападно от с. Скрът. Той е лесно достъпен. От центъра на селото се тръгва по улицата на юг. За ориентир служат ...
Ето че дойде време да направим и втора част на пътешествието ни из водопадите на река Камешница. Поводи се намериха. От предишното идване измина доста време, а лятото настъпва и водата в реката намалява, което прави водопадите не толкова атрактивни. Отново избрахме началната и крайната точки за наш ...
На 20 км западно от Петрич, на границата с днешната Република Македония, се намира Граничният контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Златарево“. Вероятно малцина са забързаните пътници, които си задават въпроса защо това място се нарича така? Какво е това Златарево?! Отговорът се намира на метри от ...
ИЗ ОГРАЖДЕН ПЛАНИНА. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ - ИГУМЕНСКИ (ЧУРИЛОВСКИ, ГЕГОВСКИ МАНАСТИР), В БИВШЕТО СЕЛО ИГУМЕНЕЦ Храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“, наричан от местните хора манастир, е скътан в пазвите на планината Огражден, в долината на р. Градешница, на в ...
В тази част от Беласица, която попада на територията на България, Камешница е реката с най-много водопади. Тя се образува от сливането на няколко по-малки потоци, които водят началото си от северните склонове на планината. След събирането им тече в дълбока гориста долина, достига подножието на Белас ...
Църквата „Света Неделя“ се намира в югоизточните покрайнини на Коларово, на стотина метра от последните къщи. Местните хора я наричат и Новата църква. До нея се идва по черен път, който следи левия бряг на потока Дебрало, десен приток на Коларевска река. Инициатори за изграждането на храма са свеще ...
Маршрутът от село Коларово до езерото Гьолчето и обратно е разработен от Дирекция на природен парк „Беласица“ като тематичен, наречен „Животът на кестена“. Той е примамлив вариант за туристи, които обичат кратките излети в планината, искат да се запознаят с живота на кестеновата гора и да научат пов ...
Изтегли материала като е-книга
