Стобските земни пирамиди са едни от най-интересните скални образувания на територията на България. Намират се в непосредствена близост до село Стоб (носят името му), по стръмните склонове на ридовете, които ограждат тесните и дълбоки долове Гръчковец и Буковец. Основната част от тях са по така наречения Кулски рид.
През 1964 година, със заповед (от 5-ти февруари), обнародвана в Държавен вестник, районът на пирамидите – с площ 7,4 хектара, е обявен за природна забележителност.
Село Стоб отстои на 100 км от столицата София, а най-близкият областен град – Благоевград, е на 16 км. За селото се минава по първокласен път I-1 (бъдещата автомагистрала „Струма“), познат също с името Е-79, като на 9,5 км северно от Благоевград се поема по третокласен път 107 (за Рилския манастир). По него (през гр. Кочериново) се пътува малко повече от 5 км до разклона за с. Стоб, който е означен с указателна табела. От разклона до западния край на селото, където започва пътеката за пирамидите, разстоянието е 2 км.
Посещението на Стобските пирамиди става срещу входна такса, която се събира на паркинга, където започва пътеката (в началото широк горски път). В непосредствена близост е енорийската църква на Стоб „Св. Прокопий“ – единствената в България, която носи името на този светец.
Пътят се изкачва по склона и достига равно място – местността Цръквището, където се виждат останки от отдавна разрушен храм. Той е предшественик на днешната църква „Св. Прокопий“. Запазен надпис върху камък (сега вграден в северната стена на новия храм) съобщава, че е изграден през 1393 г. Кога е разрушен не се знае.
В средата на XIX век жителите на селото получават разрешение да построят нова църква. Те пренасят по-голяма част от камъните на разрушения храм, които използват при градежа на новия – завършен и осветен през 1860 г.
От Цръквището към пирамидите води широка пътека, на места осигурена с парапет. Тя се вие по гърба на рида и скоро достига първата голяма група образувания. Те са изградени от слабо споени пясъчници и конгломерати. Височината им не е голяма, както и тази на останалите в района. Най-високите пирамиди достигат 10-12 м.
Те са образувани по стръмните склонове на околните долове. Имат най-разнообразна форма и хората ги оприличават на какво ли не. Дори част от тях са именувани – Кулите, Братята, Самодивските комини и т.н.
Над първата голяма група гърбището на рида се стеснява и минаването по пътеката трябва да става с повишено внимание. Не бива да се пренебрегва опасността от подхлъзване по проядените от временно течащи води ронливи склонове.
Достига характерно уширение, откъдето се откриват гледки във всички посоки. Скоро, ниско долу, се показва и другата голяма група пирамиди, накацали по стръмните склонове наоколо. Особено красиви са те по залез слънце. Връщането до изходната точка става по същия път.
Паметникът на поборниците от Македоно-одринското опълчение се издига в кв. „Вароша“ на гр. Благоевград (Горна Джумая), на площад „Мите Марков“. Лицето му гледа към ул. „Александър Стамболийски“, която следи коритото на река Бистрица. В съседство са Младежкият дом и Регионалният исторически музей. П ...
Бюст-паметникът на поета и революционер Пейо Яворов се намира в центъра на гр. Благоевград, в Градската градина. Негов автор е скулптора Киркор Ахаронян. Поставен е на това място през 1933 г. Изработен е от гранит. Паметникът е копие на този от Градския парк на гр. Гоце Делчев (Неврокоп), който, сл ...
Б. п. Стоименовъ Столицата спи подъ златната покривка на есеньта. Бледиятъ ликъ на Витоша едва прозира презъ вуала на мъглитѣ. Пороенъ дъждъ шуми непрестанно. Меланхолията на есеньта гнети душитѣ. Какъ се ще на човѣка да наруши този съненъ покой на есеньта, да върне веселия глъчъ на лѣтото, да литн ...
Василъ Узуновъ На 9 авг. т. г. привечерь ме срѣщатъ професоръ Ив. М. и учитель Ал. Ил. И двамата весело и въ единъ гласъ ме питатъ: „искашъ ли да дойдешъ съ насъ на Рилския монастиръ?“ Но това бѣше въ сѫщность не питане, а настойчиво искане – непрѣмѣнно да се съглася. Азъ, макаръ да не се показахъ ...
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 5 "В Бога всичко става в подходящото време, особено за тези, които умеят да чакат" Архимандрит Йоан Крестянкин 03.08.2017 г. с. Ярлово - Букапреслапски проход - ловна хижа - село Белчин - Цари Мали град Тази сутрин трябваше да се събудим навреме и да опразним църквата ...
Паметникът с плоча, посветен на аферата „Мис Соун“, се намира в м. Подпрèната скала, край републикански път II-19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“), между м. Предел и с. Градево. Тук през 1901 г. чета на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК)* отвлича, с цел откуп ...
Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат мног ...
Р. Д. Една задача, която в най-скоро време ще имат да разрешат хижестроителните комитети при разните планинарски организации, е построяването на хижа – заслон при Страшното езеро. Тук ще се опитаме да дадем под ред доводите, които ще требва да занимаят тези комитети, като накрая отсъдят доколко е ...
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Изтегли материала като е-книга
