Столицата спи подъ златната покривка на есеньта. Бледиятъ ликъ на Витоша едва прозира презъ вуала на мъглитѣ. Пороенъ дъждъ шуми непрестанно. Меланхолията на есеньта гнети душитѣ. Какъ се ще на човѣка да наруши този съненъ покой на есеньта, да върне веселия глъчъ на лѣтото, да литне изъ дебритѣ на планината! . . Но тѣхнитѣ тежки порти бавно се затварятъ, челата имъ се покриватъ съ бѣли балдахини, тѣхниятъ ликъ е смръщенъ, гостоприемството имъ е изчезнало.
Да побързамъ, си рекохъ, докато не сѫ затворили своитѣ бисерни порти Пиринъ, Родопитѣ и Бѣласица, да посетя поне по голѣмитѣ градове и села, сгушени въ тѣхнитѣ скути, преди да е сковала зимата и последната тѣхна топла ласка.
Презъ една дъжделива утрина влакътъ ни отнесе къмъ свободната часть на майка Македония. Горно-Джумайско, Разложко, Неврокопско и Петричко – пощаденитѣ земи на Македония отъ меча на завоевателя. Тѣ се радватъ на Божия даръ – свободата. Тѣ станаха убежище и на една голѣма часть отъ македонската емиграция. Каква трогателна любовь къмъ поробеното бащино огнище у тѣзи мили, добри и енергични хора! Иматъ възможность мнозина отъ тѣхъ да намѣрятъ повечко земя и хлѣбъ въ гостоприемна братска България, но предпочитатъ да сѫ тукъ, да бѫдатъ по-близу до границата, по-близу до бащинитѣ огнища и до свои близки, останали въ робство. И у всички гори надеждата, че пакъ ще се върнатъ въ своя Иерусалимъ, пакъ ще видятъ своитѣ близки. Вѣрватъ, че тѣзи страшни граници ще изчезнатъ нѣкога като нѣкакъвъ ужасенъ, случаенъ кошмаръ. Затова тѣ сѫ тукъ и затова отъ 138 места на поробена Македония живѣятъ бѣжанци само въ граничния градъ Петричъ! Не по-малко е тѣхното разнообразие и въ другия граниченъ градъ Неврокопъ. И тази вѣра за близкия край на македонското разсѣяние окриля душите и тя нѣкога ще премѣсти и тия позорни граници, тия телени мрежи и вълчи ями, защото на стихията на вѣрата не могатъ да устоятъ дори планини, а още по-малко нѣкакви си вълчи ями и телени мрежи върху планинитѣ.
Духътъ на св. Климента, духътъ на Самуила живѣе въ македонската диаспора и тя води титаническа борба за възвръщането въ родния Иерусалимъ.
Македония подъ българска власть се радва на една дисциплина и редъ, на които съ право би завидѣла Стара България. Онова, що прави най-силно впечатление тукъ, това е – липсата на партийни щабове и знамена – тия сигурни заслони на кариеризма и дребнавостъта. Тукъ се развѣва само едно знаме – знамето на Македония. То е достатъчно високо, достатъчно голѣмо и достатъчно свѣтло, за да обедини всички високи, всички голѣми и всички свѣтли стремежи на своитѣ синове.
До гр. Дупница пѫтуването е удобно, понеже линията е широка, по-сигурна. Но отъ тукъ започва истинското мѫчение за пѫтника. Нѣкаква малка, невзрачна машинка, силеща се да ви убеди въ своята важность и значителность, съ прикачени къмъ нея микроскопични вагончета — сякашъ детски играчки — ви повлича въ безобразно клатушкане на долу. На васъ ви е и ядно и смѣшно, че пѫтувате съ това подобие на желѣзница, вмѣсто да сте се настанили въ бързитѣ и удобни коли на Постоянната комисия или агенция „Югъ“, които отлично обслужватъ този почти лишенъ отъ т. п. съобщения край, но спасение нѣма, билетътъ е вече изваденъ. Това чувство, обаче, ви обзема само въ първия моментъ, т. е. следъ като сте се прехвърлили отъ широкитѣ и удобни вагони на нормалната желѣзница въ сандъкообразнитѣ вагончета на дековилката. Въ последствие вие свиквате съ това, на пръвъ погледъ, комично превозно срѣдство и даже благодарите на Бога, че и това все пакъ е постигнато за този край и констатирате даже, че то върши огромна работа и принася огромна полза.
Пѫтуваме съ това превозно срѣдство до гара „Изворите“, която се мѫдри въ малкото поле, намираше се въ предверието на Пирина, и го оставяме да продължи своя пѫть презъ кресненското дефиле за Петричъ, а ние се настаняваме въ една отъ колите на Постоянната комисия, за да продължимъ нашия пѫть до Неврокопъ. Маршрутътъ ни е следния : София – Горна-Джумая – Разлогь – Банско – Неврокопъ и на връщане: Неврокопъ – Банско – Якоруда – Бѣлица – Разлогь – Изворите – Св. Врачъ – Петричъ – София.
Пѫтьтъ София – Неврокопъ е единъ отъ най-интереснитѣ и най-живописнитѣ въ България. Защото по него майка България манифестира прелеститѣ на почти всички свои планини. Като на кинематографическа лента се редятъ предъ васъ Витоша, Рила, Пиринъ, Родопитѣ, Али-Ботушъ. На връхъ „Предѣлъ“ имате възможность да наблюдавате едновременно Рила, Родопитѣ и Пиринъ, защото тѣ тукъ отъ векове сѫ си подали рѫка, сгушили сѫ се една о друга и тихо си шепнатъ легендата на вѣковетѣ. Отъ „Пределъ“ до Неврокопъ пѫтьтъ върви стремглаво надолу, промъква се покрай царственитѣ поли на Пирина и капризно игривата Места. Азъ се отказвамъ да описвамъ тоя пѫть, следъ описанието, което П. К. Яворовъ даде на този пѫть въ своите творения (гл. „Изъ кривините“). Пиринъ, Родопитѣ, Места, Али-Ботушъ сѫ чудесна рамка на неговите комитски спомени. Отказвамъ се да го описвамъ и по други съображения, защото, вѣрвамъ, драги читателю, че все ще намѣришъ нѣкога свободно време да прескочишъ насамъ, за да се нарадвашъ и налюбувашъ на левента Пиринъ и на китнитѣ Родопи. Тѣ има да ти разкажатъ много, интересни нѣща въ тихия ромонъ на тѣхнитѣ потоци, въ тѫжната песень на тѣхнитѣ гори ти ще чуешъ чудни поеми, а въ полумрака на тѣхнитѣ дебри ще видишъ много свѣтли духове. Ела, нѣма никога да съжалявашъ! Ела! Ти ще намѣришъ топлата усмивка и братския приемъ, приема на твоя роденъ братъ.
Паметникът на поборниците от Македоно-одринското опълчение се издига в кв. „Вароша“ на гр. Благоевград (Горна Джумая), на площад „Мите Марков“. Лицето му гледа към ул. „Александър Стамболийски“, която следи коритото на река Бистрица. В съседство са Младежкият дом и Регионалният исторически музей. П ...
Бюст-паметникът на поета и революционер Пейо Яворов се намира в центъра на гр. Благоевград, в Градската градина. Негов автор е скулптора Киркор Ахаронян. Поставен е на това място през 1933 г. Изработен е от гранит. Паметникът е копие на този от Градския парк на гр. Гоце Делчев (Неврокоп), който, сл ...
Паметникът с плоча, посветен на аферата „Мис Соун“, се намира в м. Подпрèната скала, край републикански път II-19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“), между м. Предел и с. Градево. Тук през 1901 г. чета на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК)* отвлича, с цел откуп ...
Паметник на загиналите в Балканските войни 1912-1913 г. и в Първата световна война 1914-1918 г. се намира в кв. „Спирката“ на гр. Кресна, на метри от първокласен път I-1, недалеч от църквата „Св. Йоан Рилски“. Издигнат е от полковник В. Банчев – от щаба на генерал Георги Тодоров, и е възпоменание за ...
Стобските земни пирамиди са едни от най-интересните скални образувания на територията на България. Намират се в непосредствена близост до село Стоб (носят името му), по стръмните склонове на ридовете, които ограждат тесните и дълбоки долове Гръчковец и Буковец. Основната част от тях са по така нареч ...
Паметникът на цар Самуил се намира в южния край на Кресна, в градинката от източната страна на първокласен път I-1. Представлява композиция – фигурата на владетеля (управлява България в периода 997-1014 г.) и части от укрепления, които символизират властта му. Паметникът е изработен през 1984-1985 ...
В Пирин планина, високо над село Влàхи, по течението на Мостѝшка река, се намира местността Зàгаза – големи поляни, оградени от гора. Тук, близо до водослива на Мостѝшка река и един неин десен приток, на височина 1394 м, е построена и едноименната хижа. Само на няколко минути от нея, на гореспомена ...
Суходòлското езеро се намира в северната част на Пирин планина. Разположено е в южния край на циркуса Разложки Суходол и е единственото в него. Надморската му височина е 2309 м, а площта 0,93 дка. Нарича се така, тъй като големи части от циркуса и дола Разложки Суходол са изградени от варовикови ска ...
Намира се в с. Струмяни, на метри от трасето на европейски път „Е-79“, до автобусната спирка. Представлява композиция от малък шадраван и пилони със знамена, под които са поставени плочи с надписи. На първата плоча се чете: „Вечен огън в подкрепа на движение „Второ българско възраждане“ запален по ...
През 2018 година планинарската гилдия се раздели със заслон „Байови дупки“, неправилно наричан „Кончето“. На негово място, през септември същата година, бе изграден нов. Туристите и алпинистите, по най-различни поводи, си спомняме моменти, свързани с това планинско убежище. Това е и причината да ра ...
Изтегли материала като е-книга
