Последни материали
Освещаването на заслон „Заврачица“ (22.10.1935 г.)
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Зимният рилски траверс NW – SO (1934 г.)
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Народни поверия за рилските езера
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Родопи, а не Родопа
Иван НИКОЛОВ Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно. Ние сме свидетели как през 1934 г, се преимен ...
Кърлановски пирамиди
Кърлàновските пирамиди, чудно творение на природата! Високи кули, изградени от седиментни скали, със стръмни, почти отвесни склонове. Образувани в резултат от действието на ерозията, те се издигат величествено край с. Кърланово. Височината на някои надминава 100 метра. През 1966 г. са обявени за при ...
Пѫтьтъ към леденитѣ богове
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Зимният траверс на пиринското карстово било 1934 г.
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
Връх Вихрен
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Байкушева мура
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г.
Паметник на загиналите в Балканските войни 1912-1913 г. и в Първата световна война 1914-1918 г. се намира в кв. „Спирката“ на гр. Кресна, на метри от първокласен път I-1, недалеч от църквата „Св. Йоан Рилски“. Издигнат е от полковник В. Банчев – от щаба на генерал Георги Тодоров, и е възпоменание за ...
Скалните образувания при връх Митровица
На 3 км юг-югоизточно от село Осеново, в югоизточното подножие на връх Митровица, се намира интересна група скали. Човек дори може да не ги забележи или пък да не им обърне внимание, макар че буквално стъпва върху тях. Причина за това е, че те са надвесени над склона, който стръмно се спуска на югоз ...
Връх Ушите
Връх Ушите се издига се по билото на Пирин между съседите си Свещник – от северозапад, и Муторок – от югоизток. Той е най-високият – 1977,4 м (по други данни 1977,6 м), в тази част на планината. Неправилно в част от източниците като такъв се посочва в. Свещник (1975,4 м). Една от причините за това е ...
Планинарството в Гърция и Гръцкият алпийски клуб
Гръцкитѣ планини представляватъ, безъ съмнение, голѣмъ исторически и митиченъ интересъ, при все това не тази е единствената причина, която привлича тамъ горе планинаря. И тѣ иматъ своитѣ хубости, които зовятъ любящия природата и който малко се интересува за мѣстото, кѫдето Зевсъ като дете се е криел ...
От ЦПШ до връх Орловец
Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат мног ...
Начало и развитие на българското планинарство (1895–1912)
НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛАНИНАРСТВО (1895–1912) Светлозар Елдъров, проф., дин Институт за балканистика с Център по тракология Българска академия на науките През 2020 г. българското планинарство покори висока юбилейна кота – 125-годишнината от своето начало. На 27 август 1895 г., посл ...
Приют за стари магарета – с. Баничан
Намира се в местността Кутела, край старата част на село Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско). Разположен е на площ от 250 дка. В пределите на терена е изградена инфраструктура, която осигурява условия за живот на настанените тук животни. Приютът е дело на българския клон на швейцарската фондация „В ...
Българската езикова памет в Източна Тракия
Резюме: В статията се разглежда ойконимия и топонимия от днешна Източна Тракия, която е от български произход. Въпреки обезбългаряването на областта през първата половина на ХХ в., такива следи са факт. Това се дължи и на преселеното там в по-ново време българоезично мюсюлманско население. Summary: ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 1)
Б. п. Стоименовъ Столицата спи подъ златната покривка на есеньта. Бледиятъ ликъ на Витоша едва прозира презъ вуала на мъглитѣ. Пороенъ дъждъ шуми непрестанно. Меланхолията на есеньта гнети душитѣ. Какъ се ще на човѣка да наруши този съненъ покой на есеньта, да върне веселия глъчъ на лѣтото, да литн ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 2)
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Грънчарски езера
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...