Кòнгур (1951 м) е най-източно разположеният висок връх по билото на планината Беласица. Местните хора го наричат Кòнгуро. През него минава граничната линия между България и Гърция, за което напомнят, намиращите се на него изоставени, от времената на т.нар. Студена война, траншеи, телени заграждения, бункери и гранична вишка.
Достигналият върха при ясно време е възнаграден от прекрасни гледки към близки и далечни обекти. На юг блести голямото Бỳтковско езеро (Керкѝни), на изток стърчи Славянка (Алиботуш), на североизток възправя снага легендарния Пирин, на север Огражден планина, а на запад се протяга билото на самата Беласица.
Особено впечатляващи са панорамите през зимата, когато въздухът е най-чист и прозрачен, но изкачването на Конгур тогава не е по силите на всеки. През останалите сезони върхът е не по-малко привлекателен. Пролетта и лятото радват излетника с благоуханията на цветята и вкусът на сочните малини. А есента дарява погледа с неповторимите си цветове.
Най-удобните изходени точки за изкачването на в. Конгур са гр. Петрич и х. „Конгур“. От града до хижата води път – 15 км, от които 10 км с асфалтово покритие. Той започва от югозападния край на Петрич при спортния комплекс „Цар Самуил“, вие се по склона, набирайки височина, и след 7 км се разделя. Пренебрегва се отклонението надясно (юг), което след 1 км завършва при х. „Беласица“, и се продължава наляво (изток, а след това на север). След още около 3 км вляво (на северозапад) от шосето се отделя горски път за х. „Конгур“. По него при сухо време могат да се движат дори леки автомобили, но е по-добре, ако се използва превоз – кола или джип, той да бъде с висока проходимост. Пешаците могат да използват и маркираната (с жълта, а по-нагоре с червена боя) пътека, която на много места пресича пътя и спестява време. По нея разстоянието от асфалтирания път до хижата (преустроена за нуждите на туризма бивша застава) се изминава за около 1 ч.
От х. „Конгур“ се тръгва по горски път на югозапад. След метри се подминава разклонение вдясно (изток) – началото на познавателния маршрут „Пътека на мравката“, и се продължава направо (юг). Следи се маркировката с червена боя. След около 10 мин. се поема по добре очертана широка пътека през гората. Тя стръмно се изкачва по склона (следи гърба на широк рид), пресича на няколко места пътя, и след още 20 мин. продължава по него на запад. Върви се през гора и се достига остър завой (вдясно има останки от разрушена сграда) – местността Папỳльо. На това място пътя, който продължава на изток, се изоставя и се поема надясно (югоизток), по обрасла стръмна пътека. По нея бързо се набира височина и се достига широка открита поляна – местността Вършѝлото (някогашна площадка за хеликоптери), откъдето се открива гледка във всички посоки.
Недалеч оттук, в края на гората, има чешма, откъдето при нужда могат да се попълнят запасите от вода. За да се отиде до нея се продължава по пътя на югозапад, като след няколко десетки метра, се поема по обрасла пътека вдясно. Тя минава през обрасъл с малини участък, спуска се по склона на долу и извежда до чешмата.
От Вършилото за в. Конгур се продължава по маркираната с червена боя пътека на югозапад. На места лентовата маркировка е дублирана със зимна – стълбова. След около 45-50 мин. се достига скалиста кота отбелязана в картите с името Малък Конгур (1827 м), а след още около 25-30 мин. и самия в. Конгур.
Съкращения:
в – връх; гр. – град; м – метра; мин. – минути; т.нар. – така наречният; х. – хижа; ч. – часа.
Използвана литература:
Благоев 1925: Благоев Т. А. Беласица. София: Изд. на „Географско четиво“ – София, 1925.
Топалова-Жежиха 2012: Топалова-Жежиха, Л. Туристически пътеводител на Беласица – България, Македония, Гърция. Българска фондация Биоразнообразие, 2012.
Водопадите са едни от лицата на планината Беласица. Ежегодно към тях се отправят стотици туристи и излетници, тъй като много от тях са лесно достъпни. Един такъв, наричан Ляшнишки или Лешнишки, е този на малката Ляшнишка (Лешнишка) река. Последната води началото си недалеч на югозапад от хижа „Конгу ...
Маршрутът от село Коларово до езерото Гьолчето и обратно е разработен от Дирекция на природен парк „Беласица“ като тематичен, наречен „Животът на кестена“. Той е примамлив вариант за туристи, които обичат кратките излети в планината, искат да се запознаят с живота на кестеновата гора и да научат пов ...
Църквата „Света Неделя“ се намира в югоизточните покрайнини на Коларово, на стотина метра от последните къщи. Местните хора я наричат и Новата църква. До нея се идва по черен път, който следи левия бряг на потока Дебрало, десен приток на Коларевска река. Инициатори за изграждането на храма са свеще ...
Бюст паметникът на Никола Иванов Парапанов – освободителя на Петрич, се намира в южния край на града. Издига се в зелената площ край ул. „Славянска“, северно до площад „Възраждане“. Открит е на 27 октомври 2012 г. по повод 100 г. от освобождението на гр. Петрич от османско иго. Негов автор е Евгени ...
В тази част от Беласица, която попада на територията на България, Камешница е реката с най-много водопади. Тя се образува от сливането на няколко по-малки потоци, които водят началото си от северните склонове на планината. След събирането им тече в дълбока гориста долина, достига подножието на Белас ...
Ето че дойде време да направим и втора част на пътешествието ни из водопадите на река Камешница. Поводи се намериха. От предишното идване измина доста време, а лятото настъпва и водата в реката намалява, което прави водопадите не толкова атрактивни. Отново избрахме началната и крайната точки за наш ...
Яворнишкият водопад се намира на едноименната река, на около 1,5 км южно от с. Яворница. До него се достига лесно, по обособената с познавателна цел пътека, наречена „Пеперудите и цветята на Беласица“, край която има поставени информационни табла. От центъра на селото се тръгва по широка улица на ю ...
За Ключките водопади се заговори едва преди няколко години. С нелеката задача да проучат възможностите за осигуряване достъпа до тях се заеха местни хора и Дирекцията на природен парк „Беласица“. Усилията им се увенчаха с успех през 2019 година, когато бе маркирана скоро трасираната пътека. Изходен ...
На 29 юли 2014 г. се навършиха 1000 години от паметната Беласишка битка между армията на българския цар Самуил и тази на Василий II – император на Византия, която се оказва съдбоносна за Първото Българско царство. Тя се е състояла в така наречената Ключка клисура – теснина западно от град Петрич, пр ...
Мангъро е един от най-красивите и често посещавани водопади в планината Беласица. Обичайно това става по пътеката от с. Скрът, близо до което се намира. Неотдавна, с цел популяризиране на забележителностите на планината, Дирекцията на природен парк „Беласица“ разработи алтернативен лъчев маршрут до ...
Изтегли материала като е-книга
